По Дебелянов
1.2K
0
0
Аз исках да си спомням все така,
но ние, неизлизали от себе си
(защото грозни ще са раните
по кожата
на затвърдените представи)
на хълма
с тръпнещите дървеса
стоим
при спомена
и няма нищо свято
просто
градът тече
и никога
не ще сме в
в него пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
