По Действителен Случай

Poesía

906 0 16

Кажи, мамо, кое е по-силно -
болката или срама от това, че съм ти дъщеря.
Казваш, наивна глупачка си отгледала...
Забравила ли си, когато и ти като глупачка
     ... си се радвала на малките неща
     ... вярвала си в обещания
     ... светът е бил само за двама...
Била ли си и ти влюбена
или аз наистина съм грешка?
Да отговаряш, не се чувствай задължена...
Животът продължава с некролога на вратата...
Разочаровам те не за първи път!

П.С.: Пропастта между поколенията продължава да нараства.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ChemicaL_GirL (Венета)

За съжаление отношението майка-дъщеря винаги е било такова. Браво за стиха !

2008-01-12T13:23:44+02:00
La_ReiNa (Аз)

Стихотворението е много хубаво И наистина в него има много истини.Колкото и да са готини родителите ни,винаги има неща,които не могат да възприемат,просто защото тяхната младост е била в по-различно време и винаги има едно известно разстояние между нас и нашите родители,но наистина,както казва red_rosse тази пропаст не е по-дълбока от чувствата,които изпитваме едни към други Поздрави!Стиховете ти са страхотни,много ми харесват!!!

2007-10-05T22:56:39+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Това, много ме натъжи...
Предполагам, всяко подрастващо поколение има подобни проблеми. Аз също съм ги имала. И едва сега, когато вече съм майка, разбирам колко е трудно осъществим контакта с децата, но НЕ невъзможен. Защото един родител е длъжен да търси път, към сърцата на децата си!
Поздрав. Наистина ме замисли!

2007-09-29T18:58:18+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Момиче! Аз съм и дъщеря, и майка на две дъщери. И едното, и другото не е лесно. Но пропастта между поколенията не може да е по-дълбока от нашите чувства. Няма как да стане това. Аз, за себе си, съм решила изобщо да не обръщам внимание на тази пропаст. Ще я запълня, ще я пребродя, ако трябва ще я засея с цветя, ще прокарам през нея път, тунел, въжена линия, каквото и да е, но няма да позволя да изгубя любимите си същества или спомените с тях,само защото сме от различни поколения.
Не позволявай и ти! Бъди силна, бъди изобретателна. Тоя живот не е за да му се даваме. Той е за да вземеме от него всичко, което можем. Действай! Пожелавам ти сили и мъдрост!

А пишеш прекрасно!

ПП: Което е още едно възможно оръжие, при това доста силно...

2007-09-29T18:26:54+03:00
Kalista (Кристина Славова)

Много ми хареса ...

2007-08-19T23:32:04+03:00