Aug 11, 2007, 4:33 PM

По Действителен Случай

  Poetry
912 0 16
Кажи, мамо, кое е по-силно -
болката или срама от това, че съм ти дъщеря.
Казваш, наивна глупачка си отгледала...
Забравила ли си, когато и ти като глупачка
     ... си се радвала на малките неща
     ... вярвала си в обещания
     ... светът е бил само за двама...
Била ли си и ти влюбена
или аз наистина съм грешка?
Да отговаряш, не се чувствай задължена...
Животът продължава с некролога на вратата...
Разочаровам те не за първи път!

П.С.: Пропастта между поколенията продължава да нараства.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • За съжаление отношението майка-дъщеря винаги е било такова. Браво за стиха !
  • Стихотворението е много хубаво И наистина в него има много истини.Колкото и да са готини родителите ни,винаги има неща,които не могат да възприемат,просто защото тяхната младост е била в по-различно време и винаги има едно известно разстояние между нас и нашите родители,но наистина,както казва red_rosse тази пропаст не е по-дълбока от чувствата,които изпитваме едни към други Поздрави!Стиховете ти са страхотни,много ми харесват!!!
  • Това, много ме натъжи...
    Предполагам, всяко подрастващо поколение има подобни проблеми. Аз също съм ги имала. И едва сега, когато вече съм майка, разбирам колко е трудно осъществим контакта с децата, но НЕ невъзможен. Защото един родител е длъжен да търси път, към сърцата на децата си!
    Поздрав. Наистина ме замисли!
  • Момиче! Аз съм и дъщеря, и майка на две дъщери. И едното, и другото не е лесно. Но пропастта между поколенията не може да е по-дълбока от нашите чувства. Няма как да стане това. Аз, за себе си, съм решила изобщо да не обръщам внимание на тази пропаст. Ще я запълня, ще я пребродя, ако трябва ще я засея с цветя, ще прокарам през нея път, тунел, въжена линия, каквото и да е, но няма да позволя да изгубя любимите си същества или спомените с тях,само защото сме от различни поколения.
    Не позволявай и ти! Бъди силна, бъди изобретателна. Тоя живот не е за да му се даваме. Той е за да вземеме от него всичко, което можем. Действай! Пожелавам ти сили и мъдрост!

    А пишеш прекрасно!

    ПП: Което е още едно възможно оръжие, при това доста силно...
  • Много ми хареса ...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...