11.08.2007 г., 16:33

По Действителен Случай

905 0 16
Кажи, мамо, кое е по-силно -
болката или срама от това, че съм ти дъщеря.
Казваш, наивна глупачка си отгледала...
Забравила ли си, когато и ти като глупачка
     ... си се радвала на малките неща
     ... вярвала си в обещания
     ... светът е бил само за двама...
Била ли си и ти влюбена
или аз наистина съм грешка?
Да отговаряш, не се чувствай задължена...
Животът продължава с некролога на вратата...
Разочаровам те не за първи път!

П.С.: Пропастта между поколенията продължава да нараства.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За съжаление отношението майка-дъщеря винаги е било такова. Браво за стиха !
  • Стихотворението е много хубаво И наистина в него има много истини.Колкото и да са готини родителите ни,винаги има неща,които не могат да възприемат,просто защото тяхната младост е била в по-различно време и винаги има едно известно разстояние между нас и нашите родители,но наистина,както казва red_rosse тази пропаст не е по-дълбока от чувствата,които изпитваме едни към други Поздрави!Стиховете ти са страхотни,много ми харесват!!!
  • Това, много ме натъжи...
    Предполагам, всяко подрастващо поколение има подобни проблеми. Аз също съм ги имала. И едва сега, когато вече съм майка, разбирам колко е трудно осъществим контакта с децата, но НЕ невъзможен. Защото един родител е длъжен да търси път, към сърцата на децата си!
    Поздрав. Наистина ме замисли!
  • Момиче! Аз съм и дъщеря, и майка на две дъщери. И едното, и другото не е лесно. Но пропастта между поколенията не може да е по-дълбока от нашите чувства. Няма как да стане това. Аз, за себе си, съм решила изобщо да не обръщам внимание на тази пропаст. Ще я запълня, ще я пребродя, ако трябва ще я засея с цветя, ще прокарам през нея път, тунел, въжена линия, каквото и да е, но няма да позволя да изгубя любимите си същества или спомените с тях,само защото сме от различни поколения.
    Не позволявай и ти! Бъди силна, бъди изобретателна. Тоя живот не е за да му се даваме. Той е за да вземеме от него всичко, което можем. Действай! Пожелавам ти сили и мъдрост!

    А пишеш прекрасно!

    ПП: Което е още едно възможно оръжие, при това доста силно...
  • Много ми хареса ...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...