По детски

  Искам в мрака да вляза,

и този дъх да прегърна.

С глас като гарван да грача,

да се обърна и да си тръгна.

Да ме гледаш, сякаш старица кротко плете.

 Да искаш всичко от мене по детски,

като недорасло дете!

Но бягаш, не можеш да вземеш просто така,

протягаш ръка и ме питаш...

Сълзите ти, майко имат ли цвят?

Така по детски в неразбраният свят.