Искам в мрака да вляза,
и този дъх да прегърна.
С глас като гарван да грача,
да се обърна и да си тръгна.
Да ме гледаш, сякаш старица кротко плете.
Да искаш всичко от мене по детски,
като недорасло дете!
Но бягаш, не можеш да вземеш просто така,
протягаш ръка и ме питаш...
Сълзите ти, майко имат ли цвят?
Така по детски в неразбраният свят.
© Любов Никифорова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
