По детски
Искам в мрака да вляза,
и този дъх да прегърна.
С глас като гарван да грача,
да се обърна и да си тръгна.
Да ме гледаш, сякаш старица кротко плете.
Да искаш всичко от мене по детски,
като недорасло дете!
Но бягаш, не можеш да вземеш просто така,
протягаш ръка и ме питаш...
Сълзите ти, майко имат ли цвят?
Така по детски в неразбраният свят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любов Никифорова Все права защищены
