По дирите на зимата
ПО ДИРИТЕ НА ЗИМАТА
Аз знам, че пак ще дойде зима –
сезонът, който ни разделя.
Едва-едва забележима
тънее юлската постеля.
И в лятото – нехайно още,
витае мисъл, че са вечни
страстта в смокиновите нощи,
жарта от тайните ни срещи.
Как доверчиво се присланям
в прегръдките ти – топъл пясък.
В косите ти от лунна слама
светулка син контур надраска.
И аз вървя след тази диря...
Едва ли е голяма драма,
че от любов не се умира.
Но жив ли си, ако я няма?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
