Аз знам, че пак ще дойде зима –
сезонът, който ни разделя.
Едва-едва забележима
тънее юлската постеля.
И в лятото – нехайно още,
витае мисъл, че са вечни
страстта в смокиновите нощи,
жарта от тайните ни срещи.
Как доверчиво се присланям
в прегръдките ти – топъл пясък.
В косите ти от лунна слама
светулка син контур надраска. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up