Победих те в собствената ти игра!
Разкъсах те на парцали.
Някога ти с мечтите ми се подигра
и захабена ме остави.
Станах твое огледало.
Исках да съм като тебе!
До сега моето сърце не бе посмяло
да ти се противопостави!
Надминах те на моста, точно по средата.
Ударих те на най-силното ти място.
Срещнахме се - за теб аз бях друга, просто непозната!
В стаята ти стана тясно.
Ти беше най-добър във твоята игра!
А аз бях просто невръстната хлапачка!
Но да дръзнеш ти да ме пречупиш така и не успя!
Не получи своята играчка!
С твоите камъни по твоята глава!
С твойте жестове и с твойте думи!
Като тебе станах и като тебе ще умра!
Но пък двойникът ти те погуби!
Обаче аз те и надминах!
Ти си нищо вече и пред мене!
Като нещо прокажено те аз отминах!
За мен си просто тежко бреме!
Станах по-добра от теб във всичко!
В нищо да си най-добър не те оставих!
Ти за мен си вече нищо.
По-доброто от теб ти аз представих!
© Милена Йорданова Todos los derechos reservados