14.10.2008 г., 9:32

По-добра

1.2K 1 2

Победих те в собствената ти игра!
Разкъсах те на парцали.
Някога ти с мечтите ми се подигра
и захабена ме остави.

Станах твое огледало.
Исках да съм като тебе!
До сега моето сърце не бе посмяло
да ти се противопостави!

Надминах те на моста, точно по средата.
Ударих те на най-силното ти място.
Срещнахме се - за теб аз бях друга, просто непозната!
В стаята ти стана тясно.

Ти беше най-добър във твоята игра!
А аз бях просто невръстната хлапачка!
Но да дръзнеш ти да ме пречупиш така и не успя!
Не получи своята играчка!

С твоите камъни по твоята глава!
С твойте жестове и с твойте думи!
Като тебе станах и като тебе ще умра!
Но пък двойникът ти те погуби!

Обаче аз те и надминах!
Ти си нищо вече и пред мене!
Като нещо прокажено те аз отминах!
За мен си просто тежко бреме!

Станах по-добра от теб във всичко!
В нищо да си най-добър не те оставих!
Ти за мен си вече нищо.
По-доброто от теб ти аз представих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...