18 feb 2020, 12:48

По две

  Poesía
682 2 13

 

Мястото беше заето,

пихте накрак две кафета.

Ти си обра от каймака,

аз за утайката чаках.

 

Утрото бе мразовито,

твоят парфюм го загърна.

На свечеряване скрито,

тихо за мен се озърна.

 

Утре дори да порасне,

дозата няма да свърши.

Твоята рана зарасна,

мене животът окърши.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Иржи, за подкрепата и окуражителния коментар!🍀
  • Много дискретни преживявания описваш, Светличка, но личи емоцията от нещо съкровено...Затова ти казвам "горе главата"!Раните зараствнат, но никакво "окършване"!Леле, коментарът ми излезе по-завоалиран, отколкото стихът ти!
  • Радвам се когато развълнувам чувствителната ти същност, Пепи!
    Благодаря ви за Любими!
  • Много ми хареса!
  • Благодаря, Гавраил! Прастарата история.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...