18 февр. 2020 г., 12:48

По две 

  Поэзия
441 2 13

 

Мястото беше заето,

пихте накрак две кафета.

Ти си обра от каймака,

аз за утайката чаках.

 

Утрото бе мразовито,

твоят парфюм го загърна.

На свечеряване скрито,

тихо за мен се озърна.

 

Утре дори да порасне,

дозата няма да свърши.

Твоята рана зарасна,

мене животът окърши.

 

 

© СК Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Иржи, за подкрепата и окуражителния коментар!🍀
  • Много дискретни преживявания описваш, Светличка, но личи емоцията от нещо съкровено...Затова ти казвам "горе главата"!Раните зараствнат, но никакво "окършване"!Леле, коментарът ми излезе по-завоалиран, отколкото стихът ти!
  • Радвам се когато развълнувам чувствителната ти същност, Пепи!
    Благодаря ви за Любими!
  • Много ми хареса!
  • Благодаря, Гавраил! Прастарата история.
  • Светулка,харесах!
  • Искрено и лично и много драматично,
    благодаря ви, Доче, Краси, за отзивите на краткото ми въздишащо стихче.
  • Много често, значи реално - семпло и чисто предадено.
  • Иронично и лично...
    Харесах!
  • Да.. 🌺💐🌸
  • И болезнено, Дени, и толкова често срещано...
  • Светулке, хубаво е!
  • Благодаря, Ангелче!
    Благодаря за Любими!
Предложения
: ??:??