По две

Poetry

684 2 13

Мястото беше заето,

пихте накрак две кафета.

Ти си обра от каймака,

аз за утайката чаках.

Утрото бе мразовито,

твоят парфюм го загърна.

На свечеряване скрито,

тихо за мен се озърна.

Утре дори да порасне,

дозата няма да свърши.

Твоята рана зарасна,

мене животът окърши.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlitschka (Светличка)

Благодаря ти, Иржи, за подкрепата и окуражителния коментар!🍀

2020-02-21T12:06:51+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Много дискретни преживявания описваш, Светличка, но личи емоцията от нещо съкровено...Затова ти казвам "горе главата"!Раните зараствнат, но никакво "окършване"!Леле, коментарът ми излезе по-завоалиран, отколкото стихът ти!

2020-02-21T11:19:17+02:00
svetlitschka (Светличка)

Радвам се когато развълнувам чувствителната ти същност, Пепи!
Благодаря ви за Любими!

2020-02-21T11:00:48+02:00
palenka (П Антонова)

Много ми хареса!

2020-02-21T10:34:35+02:00
svetlitschka (Светличка)

Благодаря, Гавраил! Прастарата история.

2020-02-21T10:20:19+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0