Мястото беше заето,
пихте накрак две кафета.
Ти си обра от каймака,
аз за утайката чаках.
Утрото бе мразовито,
твоят парфюм го загърна.
На свечеряване скрито,
тихо за мен се озърна.
Утре дори да порасне,
дозата няма да свърши.
Твоята рана зарасна,
мене животът окърши.
© Светличка All rights reserved.