laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
10 nov 2017, 7:48

По дъгата 

  Poesía » Otra
518 4 10

Вървя по дъгата. И нищо не искам.

Ще стигна незнайно къде.

Луната ще видя, ще станеме близки...

А някой звезди ще краде.

 

Вървя по дъгата. Насън и наяве.

И птиците правят ми път.

Небето усмивки и думи спестява

и нежно ме мами Отвъд.

 

Вървях по дъгата. Въздушна и лека.

Забравила сивия страх.

Дъгата бе моя самотна пътека,

която нарочно избрах.

 

Притули се времето в тъмна дъбрава.

Сребрист стана младият смях.

Дъгата не свършваше... Падах и ставах,

но все си вървях и вървях...

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??