laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
10.11.2017 г., 7:48 ч.

По дъгата 

  Поезия » Друга
570 4 9

Вървя по дъгата. И нищо не искам.

Ще стигна незнайно къде.

Луната ще видя, ще станеме близки...

А някой звезди ще краде.

 

Вървя по дъгата. Насън и наяве.

И птиците правят ми път.

Небето усмивки и думи спестява

и нежно ме мами Отвъд.

 

Вървях по дъгата. Въздушна и лека.

Забравила сивия страх.

Дъгата бе моя самотна пътека,

която нарочно избрах.

 

Притули се времето в тъмна дъбрава.

Сребрист стана младият смях.

Дъгата не свършваше... Падах и ставах,

но все си вървях и вървях...

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??