Nov 10, 2017, 7:48 AM

По дъгата

  Poetry » Other
719 4 9

Вървя по дъгата. И нищо не искам.

Ще стигна незнайно къде.

Луната ще видя, ще станеме близки...

А някой звезди ще краде.

 

Вървя по дъгата. Насън и наяве.

И птиците правят ми път.

Небето усмивки и думи спестява

и нежно ме мами Отвъд.

 

Вървях по дъгата. Въздушна и лека.

Забравила сивия страх.

Дъгата бе моя самотна пътека,

която нарочно избрах.

 

Притули се времето в тъмна дъбрава.

Сребрист стана младият смях.

Дъгата не свършваше... Падах и ставах,

но все си вървях и вървях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....