По дъгата
Вървя по дъгата. И нищо не искам.
Ще стигна незнайно къде.
Луната ще видя, ще станеме близки...
А някой звезди ще краде.
Вървя по дъгата. Насън и наяве.
И птиците правят ми път.
Небето усмивки и думи спестява
и нежно ме мами Отвъд.
Вървях по дъгата. Въздушна и лека.
Забравила сивия страх.
Дъгата бе моя самотна пътека,
която нарочно избрах.
Притули се времето в тъмна дъбрава.
Сребрист стана младият смях.
Дъгата не свършваше... Падах и ставах,
но все си вървях и вървях...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
