По филма „Шоколад”

Добрата фея май се казваше Бинош.

И беше шоколадова дукеса.

Усмивката ù смазваше и бард, и лош,

мъжете и стариците се плашеха от нея...

Тя кацна някак отведнъж в градче,

затрупано от зли порядки. Една жена

на шестдесет и шест ядеше  сладки

и вярваше във шоколадовата панацея.

Сега дукесата е в заешката дупка,

неузнаваемо различна – бойка, зла,

не маже шоколад и чайчета не сипва.

Мотор и риза, джинси, дъвка във уста.

Не й е нужен циганинът мачо

от бригантината със водно колело,

Какво се крий зад малките мустачки –

дори и Джони Деп е лошо пикаро.

Захвърли френската мадама финес,

усмивка, майчин дълг. От куфара

си взе единствено панама, чизми .-

не толкоз сянка, чар да пази с чест.

Сред зайците с тиранти и жилетки

Бинош е лошото момиче, то се знай,

омръзна й да бъде дама и кокетка

и чужденка сред злия карнавал.

През кръпките на джинсите изтрити

едва удържа яростта. Очите ù –

змии сърдити, блестят от чуждата вина.

Какви сладкиши? Омрази и война!

Удавя лошите въпроси в пиво,

не мрази себе си, обича и врага.

Един въпрос изплува тегав, никакъв:

да беше омагьосана от рома

                                         за следващите сто лета...