По филма „Шоколад”
Добрата фея май се казваше Бинош.
И беше шоколадова дукеса.
Усмивката ù смазваше и бард, и лош,
мъжете и стариците се плашеха от нея...
Тя кацна някак отведнъж в градче,
затрупано от зли порядки. Една жена
на шестдесет и шест ядеше сладки
и вярваше във шоколадовата панацея.
Сега дукесата е в заешката дупка,
неузнаваемо различна – бойка, зла,
не маже шоколад и чайчета не сипва.
Мотор и риза, джинси, дъвка във уста.
Не й е нужен циганинът мачо
от бригантината със водно колело,
Какво се крий зад малките мустачки –
дори и Джони Деп е лошо пикаро.
Захвърли френската мадама финес,
усмивка, майчин дълг. От куфара
си взе единствено панама, чизми .-
не толкоз сянка, чар да пази с чест.
Сред зайците с тиранти и жилетки
Бинош е лошото момиче, то се знай,
омръзна й да бъде дама и кокетка
и чужденка сред злия карнавал.
През кръпките на джинсите изтрити
едва удържа яростта. Очите ù –
змии сърдити, блестят от чуждата вина.
Какви сладкиши? Омрази и война!
Удавя лошите въпроси в пиво,
не мрази себе си, обича и врага.
Един въпрос изплува тегав, никакъв:
да беше омагьосана от рома
за следващите сто лета...
© Златина Георгиева Все права защищены