" И някак си не мога да ти кажа,
и ме боли от твоите въпроси...
аз ходя боса по паважа
и гълъбите също ходят боси.
Обичам да танцувам с самотата,
да се целувам с падащи звезди.
В безлунни нощи ходя по водата...
водата също като мен не спи.
И с вятъра се любим откачено,
от него нямам нищо скришно,
той, вятърът... и той е като мене,
а ти... ти не разбираш нищо."
За болката една душа
безутешно търсеше убежище.
Хора отминаваха в дъжда,
обичта превърнали във вещ.
Нощта бе необятно синя,
като мелодия в негърския блус.
Саавската царица сред пустиня
разбра на любовта горчивия вкус.
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados
защото в пустиня не се поддържа пчелин...