" И някак си не мога да ти кажа,
             и ме боли от твоите въпроси...
                             аз ходя боса по паважа
                             и гълъбите също ходят боси.
       Обичам да танцувам с самотата,
              да се целувам с падащи звезди.
                             В безлунни нощи ходя по водата...
                             водата също като мен не спи.
       И с вятъра се любим откачено,
               от него нямам нищо скришно,
                             той, вятърът... и той е като мене,
                      а ти... ти не разбираш нищо."

За болката една душа

безутешно търсеше убежище.

Хора отминаваха в дъжда,

обичта превърнали във вещ.

Нощта бе необятно синя,

като мелодия в негърския блус.

Саавската царица сред пустиня

разбра на любовта горчивия вкус.