31 mar 2012, 13:18  

Облаче ле, бяло!

  Poesía » Otra
1.5K 0 40

(С благодарност към Benra за предоставената информация)

Един чужденец я изпя. През сълзи.
Един чернокож, друговерец.
Изпя я на нашия роден език
и който го чу, потрепери.

Днес хиляди хора по целия свят
тъгуват за дом и родина.
И "бялото облаче" носи за тях
тих спомен от свидното минало.

Прелита над граници и времена.
Звучи под различни небета.
За гордост на нашата малка страна
и радостна тръпка в сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...