(С благодарност към Benra за предоставената информация)
Един чужденец я изпя. През сълзи.
Един чернокож, друговерец.
Изпя я на нашия роден език
и който го чу, потрепери.
Днес хиляди хора по целия свят
тъгуват за дом и родина.
И "бялото облаче" носи за тях
тих спомен от свидното минало.
Прелита над граници и времена.
Звучи под различни небета.
За гордост на нашата малка страна
и радостна тръпка в сърцето.
© Елица Ангелова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
