5 mar 2010, 22:29

По хребета на времето 

  Poesía » Filosófica
647 0 5

ПО ХРЕБЕТА НА ВРЕМЕТО


По хребета на времето, разпънати на кръст,

душите ни ридаят голи, безутешни,

а долу - по опалената, зажадняла пръст,

телата ни се гърчат - дрипави и грешни.

Пътеките към Рая и към Ада не личат,

потъват в неизвестна, дремеща дъбрава.

Надеждите на хората за светъл ден - мълчат!

Какво тогава в този свят за тях остава?

Небе, Земя, далечни и загадъчни звезди.

И Бог - Любов, и Луцифер - измамник черен,

кръстосват мълнии, изпращат ни безброй беди!

Кого да любиш и кому да бъдеш предан, верен?

Душите ни пътеката към Ада са поели!

Телата ни с греха отдавна са се слели!

Съдбата ни - съдба е тъмна, непрогледна -

на Мирозданието вечно - грешката поредна!

© Радко Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радко, приятелю, ще вървим пък то Съдбата си знае посоката!
    Страхотно си пресъздал вечната борба между доброто и злото в душата на човека!
    Поздравления!
  • "Душите ни пътеката към Ада са поели!"
    Много истини има!!!
  • Много силно... много...
    Ех... объркан е този свят... ние сме объркани...
    Но Марина е права - нека да слушаме сърцето си, ТО Е!!!
    Благодаря ти!
  • Кого да любиш и кому да бъдеш предан, верен?

    Само сърцето знае...и не е по правила.Поздрав!
  • Много ми хареса стихотворението ти!!!
Propuestas
: ??:??