По хребета на времето
ПО ХРЕБЕТА НА ВРЕМЕТО
По хребета на времето, разпънати на кръст,
душите ни ридаят голи, безутешни,
а долу - по опалената, зажадняла пръст,
телата ни се гърчат - дрипави и грешни.
Пътеките към Рая и към Ада не личат,
потъват в неизвестна, дремеща дъбрава.
Надеждите на хората за светъл ден - мълчат!
Какво тогава в този свят за тях остава?
Небе, Земя, далечни и загадъчни звезди.
И Бог - Любов, и Луцифер - измамник черен,
кръстосват мълнии, изпращат ни безброй беди!
Кого да любиш и кому да бъдеш предан, верен?
Душите ни пътеката към Ада са поели!
Телата ни с греха отдавна са се слели!
Съдбата ни - съдба е тъмна, непрогледна -
на Мирозданието вечно - грешката поредна!
© Радко Стоянов All rights reserved.
