По хребета на времето
ПО ХРЕБЕТА НА ВРЕМЕТО
По хребета на времето, разпънати на кръст,
душите ни ридаят голи, безутешни,
а долу - по опалената, зажадняла пръст,
телата ни се гърчат - дрипави и грешни.
Пътеките към Рая и към Ада не личат,
потъват в неизвестна, дремеща дъбрава.
Надеждите на хората за светъл ден - мълчат!
Какво тогава в този свят за тях остава?
Небе, Земя, далечни и загадъчни звезди.
И Бог - Любов, и Луцифер - измамник черен,
кръстосват мълнии, изпращат ни безброй беди!
Кого да любиш и кому да бъдеш предан, верен?
Душите ни пътеката към Ада са поели!
Телата ни с греха отдавна са се слели!
Съдбата ни - съдба е тъмна, непрогледна -
на Мирозданието вечно - грешката поредна!
© Радко Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Душите ни пътеката към Ада са поели!"
Много истини има!!! -
Много силно... много...
Ех... объркан е този свят... ние сме объркани...
Но Марина е права - нека да слушаме сърцето си, ТО Е!!!
Благодаря ти! -
Кого да любиш и кому да бъдеш предан, верен?
Само сърцето знае...и не е по правила.Поздрав! -
Много ми хареса стихотворението ти!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Страхотно си пресъздал вечната борба между доброто и злото в душата на човека!
Поздравления!