20 dic 2023, 11:55

По Игнажден

  Poesía » Otra
1.1K 4 7

Аз първо ще поканя сам Христос

да освети душата ми и прага,

човек бос идва и си тръгва бос,

а във живота все е враг, поврага.

 

Бъди човеко! С повече добро,

което никога не е излишно.

За всеки има в Земното кълбо,

предвидено е. А го правим скришно

 

едни да имат хиляди благà,

а други да умират в глад и немощ.

Светът ще се изправи на крака,

когато Бог отсъди всички грешни.

 

Сами не можем да се освестим

и разберем защо сме тук за малко!

Дали Исус Христос ще ни прости?

Ще оредеем, а това е жалко.

 

Всяка епоха има идиот

и той света в развалини превръща!

Защо живее светлият до скот?

И аз не знам. Но всичко ни се връща.

 

Аделина Колева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Вики.
  • Чудесно!
  • Дълбока и обичаща Бога философска поезия!
  • Благодаря от сърце, Младен Мисана.
  • Иисус да ни е гост на Игнажден...! Какво по-хубаво от това?!
    Изключително дълбок стих поднасяш, Аделаида. Несвойствен е за преобладаващите публикации тук и аз много се радвам, че се намери кой да вдигне високо, високо, творческата летва. Трудно ми е да си представя по-силен стих за Рождество:

    "едни да имат хиляди благà,
    а други да умират в глад и немощ.
    Светът ще се изправи на крака,
    когато Бог отсъди всички грешни.

    Сами не можем да се освестим
    и разберем защо сме тук за малко!
    Дали Исус Христос ще ни прости?
    Ще оредеем, а това е жалко.

    Всяка епоха има идиот
    и той света в развалини превръща!
    Защо живее светлият до скот?
    И аз не знам. Но всичко ни се връща."


    Приеми искреното ми възхищение и ти желая светли празници!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...