20.12.2023 г., 11:55

По Игнажден

1.1K 4 7

Аз първо ще поканя сам Христос

да освети душата ми и прага,

човек бос идва и си тръгва бос,

а във живота все е враг, поврага.

 

Бъди човеко! С повече добро,

което никога не е излишно.

За всеки има в Земното кълбо,

предвидено е. А го правим скришно

 

едни да имат хиляди благà,

а други да умират в глад и немощ.

Светът ще се изправи на крака,

когато Бог отсъди всички грешни.

 

Сами не можем да се освестим

и разберем защо сме тук за малко!

Дали Исус Христос ще ни прости?

Ще оредеем, а това е жалко.

 

Всяка епоха има идиот

и той света в развалини превръща!

Защо живее светлият до скот?

И аз не знам. Но всичко ни се връща.

 

Аделина Колева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Вики.
  • Чудесно!
  • Дълбока и обичаща Бога философска поезия!
  • Благодаря от сърце, Младен Мисана.
  • Иисус да ни е гост на Игнажден...! Какво по-хубаво от това?!
    Изключително дълбок стих поднасяш, Аделаида. Несвойствен е за преобладаващите публикации тук и аз много се радвам, че се намери кой да вдигне високо, високо, творческата летва. Трудно ми е да си представя по-силен стих за Рождество:

    "едни да имат хиляди благà,
    а други да умират в глад и немощ.
    Светът ще се изправи на крака,
    когато Бог отсъди всички грешни.

    Сами не можем да се освестим
    и разберем защо сме тук за малко!
    Дали Исус Христос ще ни прости?
    Ще оредеем, а това е жалко.

    Всяка епоха има идиот
    и той света в развалини превръща!
    Защо живее светлият до скот?
    И аз не знам. Но всичко ни се връща."


    Приеми искреното ми възхищение и ти желая светли празници!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...