Dec 20, 2023, 11:55 AM

По Игнажден

  Poetry » Other
1.1K 4 7

Аз първо ще поканя сам Христос

да освети душата ми и прага,

човек бос идва и си тръгва бос,

а във живота все е враг, поврага.

 

Бъди човеко! С повече добро,

което никога не е излишно.

За всеки има в Земното кълбо,

предвидено е. А го правим скришно

 

едни да имат хиляди благà,

а други да умират в глад и немощ.

Светът ще се изправи на крака,

когато Бог отсъди всички грешни.

 

Сами не можем да се освестим

и разберем защо сме тук за малко!

Дали Исус Христос ще ни прости?

Ще оредеем, а това е жалко.

 

Всяка епоха има идиот

и той света в развалини превръща!

Защо живее светлият до скот?

И аз не знам. Но всичко ни се връща.

 

Аделина Колева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аделина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Вики.
  • Чудесно!
  • Дълбока и обичаща Бога философска поезия!
  • Благодаря от сърце, Младен Мисана.
  • Иисус да ни е гост на Игнажден...! Какво по-хубаво от това?!
    Изключително дълбок стих поднасяш, Аделаида. Несвойствен е за преобладаващите публикации тук и аз много се радвам, че се намери кой да вдигне високо, високо, творческата летва. Трудно ми е да си представя по-силен стих за Рождество:

    "едни да имат хиляди благà,
    а други да умират в глад и немощ.
    Светът ще се изправи на крака,
    когато Бог отсъди всички грешни.

    Сами не можем да се освестим
    и разберем защо сме тук за малко!
    Дали Исус Христос ще ни прости?
    Ще оредеем, а това е жалко.

    Всяка епоха има идиот
    и той света в развалини превръща!
    Защо живее светлият до скот?
    И аз не знам. Но всичко ни се връща."


    Приеми искреното ми възхищение и ти желая светли празници!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...