По изгрев

Tera_inkognita
17 51

9 jul 2020, 10:53 2020-08-09T17:54:31+03:00

Poesía » Del paisaje, Filosófica

849 1 2

В зората има - несъмнено -

някаква добра магия.

Колкото и да съм уморена

се засищам и събуждам,щом от изгревната светлина отпия.

Дори след нощ безсънна

(от онези,във които въпреки умората не искам да заспивам),

песен птича щом по изгрев звънне

мигом се събуждам,щастието преоткривам

и запявам да приветствам бога,

на когото древните (наричайки го с имена безбройни) са се кланяли.

Пея радостно-до изнемога,

с птиците,които сякаш са във Слънчевото царство кацали.

Наситена със нощните покой и тишина,

прекарала нощта в храм от лунни светлосенки,

към Райко* тръгвам със засяти във сърцето звездни семена

и той полива ги със слънчева вода!

Така израстват в мене билки с дъх на лято,

с които мога всекиго да изцеря.

И от бедното,отчаяно момиче ставам по-щастлива и богата

от всички други хора на света!

___________________________________________________

*Райко-така българите са наричали слънцето

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.