По изгрев
В зората има - несъмнено -
някаква добра магия.
Колкото и да съм уморена
се засищам и събуждам,щом от изгревната светлина отпия.
Дори след нощ безсънна
(от онези,във които въпреки умората не искам да заспивам),
песен птича щом по изгрев звънне
мигом се събуждам,щастието преоткривам
и запявам да приветствам бога,
на когото древните (наричайки го с имена безбройни) са се кланяли.
Пея радостно-до изнемога,
с птиците,които сякаш са във Слънчевото царство кацали.
Наситена със нощните покой и тишина,
прекарала нощта в храм от лунни светлосенки,
към Райко* тръгвам със засяти във сърцето звездни семена
и той полива ги със слънчева вода!
Така израстват в мене билки с дъх на лято,
с които мога всекиго да изцеря.
И от бедното,отчаяно момиче ставам по-щастлива и богата
от всички други хора на света!
___________________________________________________
*Райко-така българите са наричали слънцето
Поправи "с дъх На лято" и "по изгрев зВънне"
