Tera_inkognita
17 51
9.07.2020 г., 10:53 ч.  

По изгрев 

  Поезия » Пейзажна, Философска
684 1 2

В зората има - несъмнено -

някаква добра магия.

Колкото и да съм уморена

се засищам и събуждам,щом от изгревната светлина отпия.

 

Дори след нощ безсънна

(от онези,във които въпреки умората не искам да заспивам),

песен птича щом по изгрев звънне

мигом се събуждам,щастието преоткривам

 

и запявам да приветствам бога,

на когото древните (наричайки го с имена безбройни) са се кланяли.

Пея радостно-до изнемога,

с птиците,които сякаш са във Слънчевото царство кацали.

 

Наситена със нощните покой и тишина,

 прекарала нощта в  храм от лунни светлосенки,

към Райко*  тръгвам със засяти във сърцето звездни семена

и той полива ги със слънчева вода!

 

Така израстват в мене билки с дъх на лято,

с които мога всекиго да изцеря.

И от бедното,отчаяно момиче ставам по-щастлива и богата

от всички други хора на света!

 

___________________________________________________

*Райко-така българите са наричали слънцето

 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти за съвета,Ина!Без да искам,съм допуснала грешки-ще ги поправя.
    Радвам се,че стихотворението ми ти е харесало!
  • Хареса ми изгрева ти Поправи "с дъх На лято" и "по изгрев зВънне"
    "Дори след нощ безсънна
    (от онези,във които не заспивам)- и в двете линии казваш едно и също, така го почувствах. "Райко" - хубаво!
Предложения
: ??:??