20 may. 2020 8:06

По изоставения черен път 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
590 7 11

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Имате правото да мислите така.
  • Където няма жици и бетон проблемите са повече. Не се залъгвайте.
  • Много благодаря на всички.
    Да, може би сами си ги слагаме тези окови.
    Но в крайна сметка всеки сам избира дали да бъде свободен, или не. И в двата случая заплаща съответната цена...
  • Човек се ражда свободен, докато не бъде окован от предразсъдъците на вехтите заблуди.
    Чудесна лирика!
    Поздравления, Рамадан!
  • Силен стих, хубав!
  • Браво! Тази тема ми е много близка и усетих лично посланието.
  • Робството не е в жиците и бетона. В душите е. Хубав стих!
  • Колко красиво, поетично...простор, СВОБОДА! Защо ли ги наричаме черни та те са най-БЕЛИТЕ пътища!
  • Силно!
  • Чудесно!
  • Хубаво е

    Където няма жици и бетон
    и всяка грижа е така далече,
    не се дочуват хленчене и стон
    от влюбеното в робството човече.
Propuestas
: ??:??