20.05.2020 г., 8:06 ч.

По изоставения черен път 

  Поезия » Пейзажна, Философска
72 5 10

© Рамадан Капсъзов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря на всички.
    Да, може би сами си ги слагаме тези окови.
    Но в крайна сметка всеки сам избира дали да бъде свободен, или не. И в двата случая заплаща съответната цена...
  • Чудесно стихотворение по една доста многопластова тематика - свободата и оковите... Но дали са не си ги слагаме тия окови?! Привързват ни към удобството на жиците и бетона.
  • Човек се ражда свободен, докато не бъде окован от предразсъдъците на вехтите заблуди.
    Чудесна лирика!
    Поздравления, Рамадан!
  • Силен стих, хубав!
  • Браво! Тази тема ми е много близка и усетих лично посланието.
  • Робството не е в жиците и бетона. В душите е. Хубав стих!
  • Колко красиво, поетично...простор, СВОБОДА! Защо ли ги наричаме черни та те са най-БЕЛИТЕ пътища!
  • Силно!
  • Чудесно!
  • Хубаво е

    Където няма жици и бетон
    и всяка грижа е така далече,
    не се дочуват хленчене и стон
    от влюбеното в робството човече.
Предложения
: ??:??