По изоставения черен път
ПО ИЗОСТАВЕНИЯ ЧЕРЕН ПЪТ
Където няма жици и бетон
и всяка грижа е така далече,
не се дочуват хленчене и стон
от влюбеното в себе си човече.
Където свършва сивият живот
и почва свежа, девствена вселена,
сияе там в бездънен небосвод
зора с усмивка пролетно зелена.
Където песни – като полъх тих,
се носят през зелените простори,
където чувам хармоничен стих
и сякаш някой без слова говори:
„Дорде не скъсаш грубия синджир,
дорде не счупиш нежните окови,
не ще намериш за душата мир
и бодър устрем към стремежи нови.“
Където няма жици и бетон
и всяка грижа е така далече,
не се дочуват хленчене и стон
от влюбеното в робството човече.
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
