По живите пътеки

На път! На път!.. Отново съм на път!
Шумят гори, безкрайните ливади.
Неповторими спомени тълпят
в издигнати от памета грамади.

Сега!.. Сега ми трябва тишина,
за да усетя пулса на небето
и под дъга обляна в светлина
да чуя ясно химна на сърцето.

Забравила горчилките у мен,
загърбила обятията на здрача,
пред извора на този земен ден,
ще мога тук душата да изплача.

Целебен повей с обич ме опи
и мойта струна рее се отвъд ...
За кой ли път земята се разкри
пред опитите да я заглуши светът?

На път! На път!... Отново съм на път!
Шумят простори! Времето тръби!
Неповторими спомени кръжат
по живите пътеки - и съдби.

Лъчиста