По живите пътеки
На път! На път!.. Отново съм на път!
Шумят гори, безкрайните ливади.
Неповторими спомени тълпят
в издигнати от памета грамади.
Сега!.. Сега ми трябва тишина,
за да усетя пулса на небето
и под дъга обляна в светлина
да чуя ясно химна на сърцето.
Забравила горчилките у мен,
загърбила обятията на здрача,
пред извора на този земен ден, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up