28 mar 2010, 12:43

~***~ (По кея...)

931 0 3

По кея плачат есенни листа,

от вещ художник нарисувани

и носят тягостната красота

на нашето нечакано сбогуване.

И като филм със кадри ярки

шепнат спомените според цвят -

туй жълто - пясъците жарки -

сега е само тъжен листопад...

А някъде - ей там - се червенее -

божур в устните и страст във вечерта...

Листата, знаем, дълго не живеят -

примират с идване на есента.

Във охра, някъде дори в кафяво,

ала красиви в последния си път,

връз нас - обърнати с гръб и прави -

листата като последен дъжд валят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...