28 mar 2010, 12:43

~***~ (По кея...)

937 0 3

По кея плачат есенни листа,

от вещ художник нарисувани

и носят тягостната красота

на нашето нечакано сбогуване.

И като филм със кадри ярки

шепнат спомените според цвят -

туй жълто - пясъците жарки -

сега е само тъжен листопад...

А някъде - ей там - се червенее -

божур в устните и страст във вечерта...

Листата, знаем, дълго не живеят -

примират с идване на есента.

Във охра, някъде дори в кафяво,

ала красиви в последния си път,

връз нас - обърнати с гръб и прави -

листата като последен дъжд валят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...