28 mar 2010, 12:43

~***~ (По кея...)

935 0 3

По кея плачат есенни листа,

от вещ художник нарисувани

и носят тягостната красота

на нашето нечакано сбогуване.

И като филм със кадри ярки

шепнат спомените според цвят -

туй жълто - пясъците жарки -

сега е само тъжен листопад...

А някъде - ей там - се червенее -

божур в устните и страст във вечерта...

Листата, знаем, дълго не живеят -

примират с идване на есента.

Във охра, някъде дори в кафяво,

ала красиви в последния си път,

връз нас - обърнати с гръб и прави -

листата като последен дъжд валят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...