Mar 28, 2010, 12:43 PM

~***~ (По кея...)

  Poetry » Love
923 0 3

По кея плачат есенни листа,

от вещ художник нарисувани

и носят тягостната красота

на нашето нечакано сбогуване.

И като филм със кадри ярки

шепнат спомените според цвят -

туй жълто - пясъците жарки -

сега е само тъжен листопад...

А някъде - ей там - се червенее -

божур в устните и страст във вечерта...

Листата, знаем, дълго не живеят -

примират с идване на есента.

Във охра, някъде дори в кафяво,

ала красиви в последния си път,

връз нас - обърнати с гръб и прави -

листата като последен дъжд валят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...