~***~ (По кея...)
По кея плачат есенни листа,
от вещ художник нарисувани
и носят тягостната красота
на нашето нечакано сбогуване.
И като филм със кадри ярки
шепнат спомените според цвят -
туй жълто - пясъците жарки -
сега е само тъжен листопад...
А някъде - ей там - се червенее -
божур в устните и страст във вечерта...
Листата, знаем, дълго не живеят -
примират с идване на есента.
Във охра, някъде дори в кафяво,
ала красиви в последния си път,
връз нас - обърнати с гръб и прави -
листата като последен дъжд валят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хриси Саръова Все права защищены
