danisab (Ниела Вон)
214 312
14 dic 2007, 20:07

По кучешки 

  Poesía » De humor
522 0 3

Беше топчеста чернилка,

 с кафяви белези на родословие.

Последно от джафкаща люпилня,

първо в бебешко съсловие.

Очите ми  залепнаха за него,

езичето му старателно изми

длани, лакти,  а нагоре -

 мокро стилизирани коси.

Вкъщи  влязохме  спокойно,

беше тихо до затворена врата.

Разбойникът  започна непристойно

 да опознава обителта.

Фатален сън преспахме първа нощ,

 сутрешен интериор бе декорирало -

парчета вестник за разкош

навсякъде  със зъби ситуирало.

Така с   времето  не свикнах

на изгризания си  стар дом,

да бъда дребнава отвикнах,

 застрахована съм срещу взлом.

Човешко чувство няма идентично -

  глава  положило в скута ти с вярност...

Тогава всяка зла трагичност

отминава си елементарно.

 

 

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??