По кучешки
Беше топчеста чернилка,
с кафяви белези на родословие.
Последно от джафкаща люпилня,
първо в бебешко съсловие.
Очите ми залепнаха за него,
езичето му старателно изми
длани, лакти, а нагоре -
мокро стилизирани коси.
Вкъщи влязохме спокойно,
беше тихо до затворена врата.
Разбойникът започна непристойно
да опознава обителта.
Фатален сън преспахме първа нощ,
сутрешен интериор бе декорирало -
парчета вестник за разкош
навсякъде със зъби ситуирало.
Така с времето не свикнах
на изгризания си стар дом,
да бъда дребнава отвикнах,
застрахована съм срещу взлом.
Човешко чувство няма идентично -
глава положило в скута ти с вярност...
Тогава всяка зла трагичност
отминава си елементарно.
© Ниела Вон All rights reserved.
Много обичам животните и аз им прощавам всичко!Много хубаво!