"По-късно" вече може да е късно,
"по-късно" значи никога /дори/.
И кармата все носим си, и Кръста,
под тежестта нерядко ни боли.
Затуй сега е времето, сега е -
ний в него себе си да претворим.
Понякога … обгърнати в омая,
понякога … със сбъднати мечти.
"По-късно" вече може да е късно,
съдбата ще завърши своя танц.
Животът, се оказва е изкуство –
магичен, но непредвидим романс!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados