11 jul 2025, 7:20  

По лунните пътеки на нощта

  Poesía
214 0 0

По лунните пътеки на нощта,

обичам тихо да се скитам,

когато е потънал в сън града.

от тишината  да опитам.

 

Светофара пак ме запленява.

с жълто мигащите си очи.

топъл вятър спомени навява,

за отминали отдавна дни.

 

Стъпките си чувам по паважа,

мечтите скитат се на воля.

На луната тайни да разкажа,

пак в тишината ѝ да бродя.

 

Живка Иванова 08.07.2025г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...