11.07.2025 г., 7:20  

По лунните пътеки на нощта

215 0 0

По лунните пътеки на нощта,

обичам тихо да се скитам,

когато е потънал в сън града.

от тишината  да опитам.

 

Светофара пак ме запленява.

с жълто мигащите си очи.

топъл вятър спомени навява,

за отминали отдавна дни.

 

Стъпките си чувам по паважа,

мечтите скитат се на воля.

На луната тайни да разкажа,

пак в тишината ѝ да бродя.

 

Живка Иванова 08.07.2025г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...