По лунните пътеки на нощта
По лунните пътеки на нощта,
обичам тихо да се скитам,
когато е потънал в сън града.
от тишината да опитам.
Светофара пак ме запленява.
с жълто мигащите си очи.
топъл вятър спомени навява,
за отминали отдавна дни.
Стъпките си чувам по паважа,
мечтите скитат се на воля.
На луната тайни да разкажа,
пак в тишината ѝ да бродя.
Живка Иванова 08.07.2025г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Иванова Всички права запазени