Jul 11, 2025, 7:20 AM  

По лунните пътеки на нощта

  Poetry
218 0 0

По лунните пътеки на нощта,

обичам тихо да се скитам,

когато е потънал в сън града.

от тишината  да опитам.

 

Светофара пак ме запленява.

с жълто мигащите си очи.

топъл вятър спомени навява,

за отминали отдавна дни.

 

Стъпките си чувам по паважа,

мечтите скитат се на воля.

На луната тайни да разкажа,

пак в тишината ѝ да бродя.

 

Живка Иванова 08.07.2025г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...