Полазù ме с език на разсъмване,
топло–влажни следи ми оставяй,
с полудели ръце ме изтръпвай
и по мене докрай се раздавай.
Като восък кипящ разтопи ме,
разлудувай заспалото тяло
както само ти можеш... Люби ме –
да избухна със теб. Отмаляла.
После, жадна и морна, прегръщай ме!
В бяло утро със теб аз съм бяло момиче.
В лава гореща за теб ме превръщай,
с жарък вулкан от любов ме обичай.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
Прекрасен стих !