10 dic 2008, 20:28

По мен

950 0 3
Неясен шепот пепелта е
от урната за спомена
по мен.
Не стига
един живот да ме живееш
и още толкова

та да ме имаш.
Тревата докосни,
ще те опари
магията на нежността
след мокро тяло и въздишки...
спомени по тъмно...
за полети.
Пръстта ридае в кротката й пазва,
отчаяно небето търси изгреви.
"Когато любовта си раздадеш... - ."
Ранена песен е пастелно синьото
и избелели
роклите на незабравките
по мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво...
  • тъжно...но толкова хубаво...и финалът е много красив...
    с обич, Мариана.
  • Отчаяно небето търси изгреви - как хубаво си го казала !
    Цялото стихотворение е като тъжна песен ! Пожеловам ти радостни емоции !

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...