марси (Мери Добрева)
126 104
10.12.2008 г., 20:28 ч.

По мен 

  Поезия » Любовна
556 0 3
Неясен шепот пепелта е
от урната за спомена
по мен.
Не стига
един живот да ме живееш
и още толкова

та да ме имаш.
Тревата докосни,
ще те опари
магията на нежността
след мокро тяло и въздишки...
спомени по тъмно...
за полети.
Пръстта ридае в кротката й пазва,
отчаяно небето търси изгреви.
"Когато любовта си раздадеш... - ."
Ранена песен е пастелно синьото
и избелели
роклите на незабравките
по мен.

© Мери Добрева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво...
  • тъжно...но толкова хубаво...и финалът е много красив...
    с обич, Мариана.
  • Отчаяно небето търси изгреви - как хубаво си го казала !
    Цялото стихотворение е като тъжна песен ! Пожеловам ти радостни емоции !
Предложения
: ??:??