Dec 10, 2008, 8:28 PM

По мен

Poetry » Love

944 0 3

Неясен шепот пепелта е
от урната за спомена
по мен.
Не стига
един живот да ме живееш
и още толкова

та да ме имаш.
Тревата докосни,
ще те опари
магията на нежността
след мокро тяло и въздишки...
спомени по тъмно...
за полети.
Пръстта ридае в кротката й пазва,
отчаяно небето търси изгреви.
"Когато любовта си раздадеш... - ."
Ранена песен е пастелно синьото
и избелели
роклите на незабравките
по мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

beti

Красиво...

2012-08-18T01:05:40+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно...но толкова хубаво...и финалът е много красив...
с обич, Мариана.

2008-12-11T11:39:46+02:00
miri_miri (Мария Табакова)

Отчаяно небето търси изгреви - как хубаво си го казала !
Цялото стихотворение е като тъжна песен ! Пожеловам ти радостни емоции !

2008-12-10T22:35:19+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0