Dec 10, 2008, 8:28 PM

По мен

Poetry » Love

948 0 3

Неясен шепот пепелта е
от урната за спомена
по мен.
Не стига
един живот да ме живееш
и още толкова

та да ме имаш.
Тревата докосни,
ще те опари
магията на нежността
след мокро тяло и въздишки...
спомени по тъмно...
за полети.
Пръстта ридае в кротката й пазва,
отчаяно небето търси изгреви.
"Когато любовта си раздадеш... - ."
Ранена песен е пастелно синьото
и избелели
роклите на незабравките
по мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

beti

Красиво...

2012-08-18T01:05:40+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно...но толкова хубаво...и финалът е много красив...
с обич, Мариана.

2008-12-11T11:39:46+02:00
miri_miri (Мария Табакова)

Отчаяно небето търси изгреви - как хубаво си го казала !
Цялото стихотворение е като тъжна песен ! Пожеловам ти радостни емоции !

2008-12-10T22:35:19+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0