ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
17 mar 2010, 9:00

По мръкнало 

  Poesía » De amor
486 0 5

Аз я обичах така,

както по мръкнало

никой не би

я обичал...

Без всяка причина,

усмихнат, стоях и я гледах...

Умните, сериозните хора,

на Златния Господ

се вричаха,

на Огледало се кланяха

и гонеха свойте Победи...

А аз просто я гледах,

както гледа щастливо дете

играчката, която толкова много

е искало...

Да я бяхте видели!

Очи, пред вас, да сведе...

Гола да влезе

и да бъде и Чиста и Истинска...

Да върви в Ада

Света на Успеха

и всички Болни Амбиции!

Ако Бог е Любов,

аз отдавна съм на колене...

Тя бе толкова финна, нежна и млада,

а аз я обичах така,

както по мръкнало, не обичат...

- - -

а от крилете И, само перо е при мене...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??